Откровение

Ден след ден,

по нещичко умира в мен,

душата ми е в плен

на живота ми обезверен...

Нощ подир нощ,

действителността забива нож

в тялото, изгуболо мощ,

сред мрака на дневний разкош...

Ден подир ден,

погледи чужди минават през мен;

духът ми нов е, многолик е,

чужд за света колоритен...

Нощ след нощ,

на мечтите в ласкавия кош,

разговарям с двойника си лош...

Проклинам, проклинам всяка нощ!

"Завинаги"... изричам,

"Вечност"... отричам,

"Понякога"... обичам,

"Никога"... предричам.

"Живот"... след него тичам..!