Пред себе си

Гърми... Трещи... Всичко се руши!

Устоите в сърцата ни кой ли заличи?!

В този здрач,

с неистов плач,

едно момиче там върви

и тихичко на себе си мълви:

- Къде съм аз?

     Усещам мраз...

Пламъчето в мен не спира, тлее,

но от него, знам, слънце ще изгрее!

Без следа от мен да има

през този свят не ще премина!

-------------

Това съм АЗ - очи и страст...

Очи,

които плачат, но да изтекат не могат;

Страст,

която в мислите заключвам, но безсилни те са да я оковат!