Наближават
празници. Вече започнаха големите намаления и отстъпки по магазините.
Скоро навсякъде ще ни посреща и изпраща смехът на Веселия старец.
Атракция за малки и големи, Дядо Коледа ще ни посети и тази година, за
да ни дари с много радост и чудни подаръци.
Всички вярваме, че по това време на годината „стават чудеса”. Търсим ги и ги откриваме
дори в най-малките неща. Празниците са нещо светло и магично, което
прави дните по-различни, по-красиви. Те променят и нас, и близките ни.
Всяка
година на Коледа семействата се събират. Трапезата се отрупва, а около
нея насядат най-обичаните от нас хора. С повечето сме се срещали и
вчера, и онзи ден. С други обаче, не сме се виждали от една година. Не
можем да им се нагледаме, да им се нарадваме. Не стигат думите да си
разкажем всичко онова, което се е случило от последната раздяла. Веселиe
и тъга, смях и сълзи. Това са кратките моменти с тях- близките ни зад
граница.
Хората, които обичаме, но след месец ще изпратим с молба в очите: „Да се върнеш!”
Извън
пределите на родината живеят и работят хиляди, може би милиони българи.
След 89-та година „бариерата се вдигна” и много от нашите сънародници
се втурнаха „да бягат”. Всеки от тях е нечий син или дъщеря, брат или
сестра, скъп приятел или любим човек. Той тръгва с куп мечти и надеждата
да стане по-богат. „Отива на гурбет!”, както казва народът. Връща
се веднъж, два пъти и на третия- решава да остане там, защото вече не
са само парите... „Начинът на живот е друг, за предпочитане е пред този
тук. Там си спокоен. Всичко изглежда някак ”уредено”. Заплатата никога
не закъснява и не ти настръхват косите от сметката за ток, вода и
парно.” Това ни казват близките ни, това знаем и ние за „чужбината”.
Често се улавяме да мислим как ще заминем и ще се убедим във всичко. Но
защо е така? Защо, макар да милеем за България, тайно ни се иска да я
напуснем? Всеки казва, че това е най-мъчният и труден въпрос за страната
ни. Никой все още не е предложил как да се реши. Аз мога да кажа кога.
Когато спрем да чуваме и забравим до болка познатата ни сентенция:
„Обичам Родината, мразя държавата!”
Като
всеки втори, и аз имам близки „на запад”. Скъп на сърцето ми човек вече
живее в Германия. Липсва ми! Ще ви разкажа обаче, за две мои приятелки,
които са в чужбина, за да „изкарат някой лев”. Петя е в Англия за втори
път. Работи във ферма, която се занимава основно с производството на
целина. Гергана пък е за пета година в Америка. Тя е цирков артист.
Всяка седмица трупата изнася
по няколко представления в различен град. Допреди две години беше част
от номер, изпълняван от шест момичета. Сега има и собствен. Също така
продава билети на касата на цирка до самото начало на шоуто. И двете
казват, че са доволни и не съжаляват за направения избор. Гергана вече е
привикнала на всичко там- работата, животът, хората. Носталгията е
единствената виновница да продължава да се връща за един месец в
годината. Наскоро се чухме и я попитах кога най-после ще се видим. „За
Коледа съм бек ту хоум!”, отвърна ми тя.
Дали
заради двете години в УНСС или трите успешно взети изпита по икономика,
си мисля... Дядо Коледа следи кои деца са били добри през годината и
кои- лоши. В Святата нощ той носи подаръци на послушковците. Питам се,
как продължава да бъде „вървежен” толкова време? Вярно е, че пазарната
му ниша е уникална, но аз виждам възможни перспективи. Смятам да му
пратя един e-mail с бизнес- предложение, на което не може да откаже. Да
инвестира в нов бизнес- авиокомпания. Конкурентното му предимство ще е
таргет групата. Тя ще се формира на основа народност- българи, които
живеят и работят в чужбина. На тях компанията ще предлага билети на
преференциални цени, а на Коледа- изключително големи намаления.
Замислете се за всички наши сънародници, нашите близки и любими хора зад
граница. Колко много са те и как ще се прибират по-често... Кажете ми,
няма ли „Коледа” АД с официално представителство за България-
„Снежанка”, и филиали по целия свят- „Джуджетата”, да е една от
най-силните и проспериращи авиокомпании? Тези мои размисли заприличаха
на съвременна приказка, но нали все пак наближава, най-обичаният от
децата, празник.
Иде
Коледа! Семействата се събират. Отново ще украсим елхата, ще подредим
трапезата. Отново малчуганите ще питат откъде ще влезе Добрият старец с
червения костюм, след като в панелния блок няма камина. Всеки от нас ще
сподели с най-близките си хора тихата и свята нощ. След това ще дойде
време за традиционното броене до десет. „Честита Нова година!” А
после... действителността. На терминал 2 отново ще се прегръщаме, ще
плачем и ще изпращаме с думите: „Да се върнеш!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар