-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Написах този текст в средата на 2011-та година и данните в него са актуални към този период,
но дали същото се отнася и за смисловата актуалност?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Изборът е символ на свободата.
За да избираме, трябва да разбираме света около себе си. Ние всъщност
всекидневно упражняваме правото си на глас в един много по-малък битов мащаб, в
който всяка крачка е вече направен избор. Провеждането на избори е
практика, използвана в демократичните държави. Те се осъществяват с помощта на изработени и законово
установени правила. Изборите са начин за отразяване на политическата воля на
гражданите. Това е възможността те свободно да избират управленска програма,
която чувстват като най-близка до техните интереси.
Може би ще сметнете тези мои въвеждащи думи за твърде сухи, почти
енциклопедични, скучни дори... И сигурно ще сте прави. Но аз смятам, че ако си
изгубил вярата си в нещо, трябва да се върнеш към корените му. А всички знаем,
че в нашата мила Родина „изборът” не е това, което беше, което Е! Българинът
вече не вярва в силата на своя глас. „Волята на народа” сякаш се превърна в
празно, безсмислено понятие. Защо, кого и какво избираме? Колко от нас наистина
си задават тези въпроси и могат да си отговорят? Времето обаче си тече. Не му е
присъщо да спре, за да можем ние да си изясним всичко това. Готови или не,
наближава времето за поредния ни „избор”.
Логично е да се замислим за някои явни положения в политическата ни
действителност, имайки предвид предстоящите избори за президент и местни органи
на властта. Митологизацията на ГЕРБ спря своя ход. Хиперболизираните сили на
поредния „месия”- Бойко Борисов, започнаха да приемат човешкият си облик.
Електоралната подкрепа на утвърдени партии като БСП, ДСБ и СДС все още е слаба.
Определяният за „блансьор” ДПС страда от сериона вътрешнопартийна криза. От
това можем да заключим и най-важното днес е, че на практика българският
избирател няма избор. Той е поставен в условия на политическа безалтернативост.
Разбира се, името на Меглена Кунева може да се използва като опровержение на
това, стига обаче да отхвърлим политическата й обвързаност с НДСВ.
Обезверяването е фактор не само в отношението към кандидатите за властови
позиции. Неимоверно голямо е съмнението и към самото провеждане на изборите.
Всеки гражданин знае от личен опит или е чувал за пошлостта и корупционните
практики в тази област.
Макар според проучванията на общественото мнение ГЕРБ да запазва
водещите си позиции сред политическите партии в страната, ерозията на партийния
електорат е повече от очевидна. Нещо повече – тя е съвсем естествена и
очаквана. Тя е същата, която издигна и свали от власт правителството на НДСВ
през 2005 г. – амбивалентността на обещания и очаквания, от една страна, и
реалностите в страната, от друга. След управлението на правителството на Сергей
Станишев ГЕРБ бяха единствената политическа сила, която реално се ползваше с
обществено одобрение, главно заради неучастието си дотогава в държавната власт
на централно равнище. Наличието на един единствен сериозен претендент, който е
електорално доминиращ, по време на парламентарните избори в България през 2009
г. на практика означаваше липса на алтернатива. Всеки избирател, разочарован от
„традиционните” политически сили, управлявали страната в продължение на близо
20 години, потърси решението в промяната на управляващия политически субект.
Промяната сама по себе си обаче засега не предполага позитивен краен резултат.
В следствие както на обективни (глобалната икономическа криза), така и на
субективни (многоаспектното и противоречиво управление на ГЕРБ) фактори, се
получи ярък контраст между политически обещания и житейска реалност.
Това разминаване на предизборните обещания със следизборната
действителност не е изненадващо. В крайна сметка важното и работещото е да
убедиш хората в значимостта на своята програма, ангажираността и волята, с
които ще я следваш. На практика обаче, спечелилите кандидати рядко изпълняват изцяло
обещанията си. Това не е наш „патент”, а традиционните възможности в реалнта
политика. Причините могат да са нежелание или фактическа невъзможност, което
неминуемо се отразява на резултата в следващите избори. В конкретния случай с
ГЕРБ, партията и нейният лидер Бойко Борисов запазват все още, според
проучванията, сравнително високо обществено одобрение именно поради
политическата безалтернативност. Показателно в това отношение е националното
представително проучване на общественото мнение, направено сред 1000 души от 4
до 11 март 2011 г. от НЦИОМ. Данните от него показват, че 31% от българите биха
гласували за нова партия, ако такава бъде създадена. Неоспорим факт е, че няма
политическа сила, която да предложи и реализира действителна и позитивна промяна.
Кристално ясно е и нещо друго- всеки политически мит има кратък живот.
Причината е твърде проста и логична. Големите обещания водят до високи
очаквания, които много скоро се сблъскват с действителността. Смея да твърдя, че
това е нормално и закономерно. Всеки кандидат за „гласа на народа” обещава,
заявява, уверява. Той е длъжен да го прави. Той трябва да излъчва увереност и
готовност на всичко „за Вас”. Иначе, как ще спечели нечие „ЗА”? Но след това идва реалността. Невъзможно е да си
предвидил всички обстоятлства и възможности. Човешко е да сгрешиш някъде,
особено ако разполагаш с определена власт за първи път. Естествено е да се
появят непреудолими пречки на пътя ти, дори и да си бил искрен и чист като
сълза в своите намерения. Всичко това е в сферата на задължителните вероятности
и обикновения човек би трябвали да ги допуска и разбира. Разковничето обаче,
поне според мен, се крие в това колко голямо е разминаването между казано и
направено, обещано и постигнато.
Според проучване на обществените нагласи, направено от социологическата
агенция Alpha Research в периода 12-20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни
жители от цялата страна, 63% от българите предпочитат бъдещият президент да не
бъде от ГЕРБ, а от друга политическа сила. Само за 37% от българите правителството
се справя успешно, 60% са на обратното мнение. Оценката на социолозите е, че за
първи път откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе
позитивни за общественото мнение събития. Единственото събитие с положителен
отзвук е евакуирането на желаещите да се върнат от Египет българи (64%). Заедно
с основната досега критика срещу кабинета за хаотичните му действия и липсата
на ясни приоритети (56 на сто) проучването отчита появата на нови конкретни и
силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените
хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не
виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата. Хората са оценили, че
прекалената употреба на специални разузнавателни средства е в нарушение на
гражданските им права (71%).
Електоралната ерозия сред управляващата партия се вижда и от
представеното на 27 февруари 2011 г. изследване на „Отворено общество”, което
отчита, че за първи път негативните оценки за развитието на страната при
управлението на Бойко Борисов – 41%, надвишават позитивните – 36%. Спадането на
одобрението към управлението на ГЕРБ е следствие на политически (скандалите
около Румяна Желева, Лъчезар Иванов, Калина Илиева, Божидар Димитров,
използваните специални разузнавателни средства и пр.) и социално-икономически
причини (понижаването на жизнения стандарт на средностатистическия българин
поради повишението на инфлацията, безработицата, цените на основни хранителни
стоки, горивата и пр.).
Самият начин на управление също е нещо, върху което трябва да се обърне
внимание. Всички сме чували определения от рода на „проба-грешка” или „една
напред-две назад”. Да не говорим за своеобразните „сондажи” на обществено
мнение- даден министър заявява нещо, обществото реагира, най-вече чрез медиите,
и накрая излиза премиерът, за да отрече всичко и да вътвори мир. Прекалената
употреба на медиите дава своите плодове. Файсбук-групата „Ден без Бойко
Борисов” говори много в тази посока. До каква степен подобен стил работи за
ГЕРБ? Докога? Тези прийоми не могат да
действат вечно. Твърде прозрачни са. Народът не е глупав! Не е „материал”, с
който да се експериментира!
Социологическите проучвания на общественото мнение и политологическите
анализи показват, че е налице поредно разочарование от политиката и нейните
субекти. Поредният месия може би е зад ъгъла, но все пак далеч от полезрението
ни в момента. Май най-добре пасващата емблема на ситуацията е точно
безалтернативността. Тук се сещам за една рап-песен. Името на изпълнителя ми се
губи, но то не е важно в случая. В нея се пее:
Каква е темата? Каква
е темата? Каква е темата? Няма тема!
Каква е темата? Каква
е темата? Каква е темата? Хип-хоп-Анатема!
Склонна съм да използвам аналог на това по отношение на предстоящите
избори у нас, само че като заменя думата „тема” с „избор/и”. Съвсем скоро в
уречения ден всеки от нас ще /или поне има правото да/ посети кварталното
ресторантче с познатото меню. Ще си поръча това, което най-малко не му харесва,
и ще си каже: „Поне е по-малкото зло…” А може и да греша и сценарият да е
по-различен…
Понятия като „купен глас” и „изборен туризъм” са широко известни и до
болка познати в демократична България. Страшно е, че на места подобни
корупционни прийоми се приемат с равнодушие или дори с широко отворени…ръце. Има
сериозни основания да се смята, че те ще са реални условия и в изборната
2011-та година. Но нека не забравяме все пак Световната криза. Тя неминуемо ще
повлияе. Има две посоки, в които можем да разсъждаваме.
Поради липса на финансови средства част от гражданите ще се съгласят да
продадат своето „ЗА”. Въпросът е за колко? Най-бедните и на границата на
отчаянието ще го направят за жълти стотинки, за едно-две кебапчета или бурканче
кисело мляко. Същото може да се очаква и от тези, които не проявяват интерес
или нямат чувство за гражданска отговорност по отношение на това кой ще ги
управлява. Такъв развой на събитията урежда някои партии. Но гласът на
безценица не е единственият вариант.
Кризата ще вдигне цената на гласовете за изборите. Заради липсата на пари
ромски фамилии в цялата страна се стягали да искат повече пари, за да пуснат
"правилните бюлетини", съобщава информационна агенция Стандарт Нюз.
По селата в Бургаско и Пиринско вече течели и предварителните пазарлъци, твърди
"Стандарт". Партийни емисари вече са проучили настроенията в големите
ромски общности в Пиринския край, предава още "Стандарт". „Който
извади пачки, той ще има гласове в нашия квартал", твърдят от ромската
махала в Благоевград.
Нашето съвремие е „ново”, но не от времеви порядък, а поради
качествени, същностни характеристики. Това е общество на хипер- и турбо-
потребление. Възпитават ни да купуваме много, ние се учим да продаваме всичко.
Хората вече слагат цена на самите себе си, на телата, на душите си. Какво
остава за онова ми ти право на глас..? Спиралата на демокрацията малко по малко
постави в своя водовъртеж всички морални и чисто човешки принципи и устои.
Свикнахме да се съобразяваме с мнозинството, да се водим по „другите”. Търсим
индивидуалност, а се обличаме еднакво. Мълчим, ако не чуваме нашето мнение от
малкия екран. Присвояваме си „общоприетото”. Крадем идентичност. Пазаруваме
самоличност. Продаваме мълчание. Мълчаливи консуматори…Това сме ние! Такива ли
ще сме и този път?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар