Един необикновен учебен
ден на една обикновена четвъртокурсничка в УНСС.
Образованието е една от най-важните и
приоритетни сфери за всяко съвременно общество. Управляващи и опозиция спорят
по какви ли не въпроси, но по този народът знае: „Младите трябва да знаят и
могат. Те са нашето бъдеще!” Годините на Прехода, обаче ни показаха прозрачността
на подобни изказвания. Нужда от реформа има – достатъчно е да отворим един
вестник или да пуснем телевизора. Но какво не е наред и как да го оправим? Може
би не трябва да питаме политици и специалисти, а именно тях – младите.
Светла Винцева е четвъртокурсничка в
специалност Стопанска логистика към УНСС. Като всеки студент седмицата й се
определя от разписанието на лекции и упражнения. За да придобия ясна и
конкретна представа какво и как изучава, реших да изживея един неин учебен ден.
Както си му е редът, сутринта бе
белязана от добре познатото успиване, но „кой би пропуснал женска вечер с гофрети
и малко винце”. Пооправи се набързо и се
втурна навън да чака любимата маршрутка на студентите - номер 5. Причината – днес й предстоеше едно
различно упражнение по Складово-манипулационни системи. Светла реши да си вземе
билетчета за градски транспорт от „симпатичните” бутки, защото не беше много
ясно къде отива и какво ще има там. Естествено, на спирката се сети, че си е
забравила телефона, а ще й е нужен в „нищото”. На входа на блока се усети, че е
пропуснала да си вземе и пропуска. „И така... сутринта ми започна чудесно!”
Въпреки всичко, четвъртокурсничката
успя да грабне маршрутката, но не любимата 5–ца, а 8. След това екстремно
начало на деня въобще не се учудих, че пътувайки вече се оказа, че е забравила
да погледне къде се намира спирка „Централна гара”, която не е от страната на
гарата. Когато слязохме, ни оставаха три минути да намерим срещуположната
спирка, за да хванем автобус, а следващият беше след един час. С много лутане и обикаляне, поради
ремонта, моята героиня успя да намери
спирката от другата страна на затворения булевард. За пореден път
изкристализира тезата, че е забравила още нещо – коя поред е спирка „Металснаб
Холдинг”- крайната ни точка. Реши да
попита шофьора и добре, че го направи. „Аааа, тя е след 5-6 спирки. Добре, че
каза, че не спирам на всяка!” По време на пътуването големите сгради се смениха
от малки и схлупени, те пък бяха прогонени от халета и бараки, а те на свой
ред- от бурени и пущинаци. Движихме се по път, който не беше път – целия не добре
асфалтиран и се вдигаше прах докъдето ти стига погледа. Извенъж шофьорът се
обърна, даде ни знак и спря. Слязохме и... нищо. Светла изглеждаше объркана и
леко уплашена. „Слазох на място, което въобще не прилича на спирка. Няма
асфалт, а пръст. Отсреща има някакъв голям портал, а отстрани- TIR.
Явно чака да влезе..” Но
това не беше нейната цел. Трябваше само да се обърне, за да види големият
надпис „ Металснаб Холдинг”. „Йееиии, за тук съм!”
Металснаб е предприятие за вторични
суровини и металообработка. То е първото от поредицата посещения на подобни обекти, запланувани от
Ас. Кашукеева– завеждаща упражненията им по Складово-манипулационни системи.
След като тя и колегите й пристигнаха, всички влязоха за
„дългоочакваната експедиция”, шегуваха се те. Аз, естествено, не можех да
вляза, защото всичко бе организирано по час и бройка посетители. Но ето какво
разказа четвъртокурсничката след това: „Разглеждахме открит склад с портални
двугредови кранове. Те се движат по релси и служат за разтоварване на много
тежки товари. За наш късмет, попаднахме на точно това – разтоварване. Всичко се
извършваше от трима души – един, който управлява крана с дистанционно, шофьора
на TIR-а и още един,
който завързваше товара. А не беше никак лек – над 4 тона!” Дори един от
служителите им е обяснил как се борави с дистанционното и е предложил някой да
опита. „Помислих си, че това не е работа за блондинка, и отказах.” След това приключение Светла имаше малко
време преди лекция и се обади на приятели за кафе. През цялото време разпалено
разказваше и обясняваше, дори направи няколко възстановки на „малката екскурзия
извън София”.
„Но всичко хубаво си има край.Трябва
да ходя на лекция.” Естествено и за нея закъсня. Лекцията по Снабдяване продължи два часа и
половина. През това време моята героиня се взираше в безброй слайдове и пишеше
теория. Разнищваше се проблемът с доставчиците и как да се договарят с тях. „А
времето е толкова хубаво... Щеше да е много по-добре да съм навън, дори да е на
пусто и прашно място като склада, в който бяхме”, мислеше си тя. След лекцията
се прибра за заслужена почивка. Така премина един учебен ден на една студентка
в УНСС.
„Реформа” и „акция” – две от
най-употребяваните думи от управляващите, особено от началото на мандата на
сегашното правителство. А този ден на Светла не беше ли една акция за реформа
във висшето образование? Не показа ли
една от възможните пътеки за промяната? Практиката и извънкласната дейност са
толкова важни, колкото и теорията. Те са интересни и полезни за студентите.
Имайки предвид начина по който се случват нещата в държавата ни от известно
време насам, може би Бойко Борисов трябва да прочете тези размисли на Светла,
сгушена в одеалото в края деня: „Колко по-лесни изглеждат нещата, когато можеш
да ги видиш и пипнеш! Сега си мисля, че
ще мога да си взема изпита по Складово-манипулационни системи, след като знам
какво представлява портален кран и как да му нахвърля един прост чертеж.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар