Това ли е нашето утре?

„Децата са нашето бъдеще!”- сентенция, в която всички вярваме, но кой мисли и какво прави в тази насока? Май привикнахме да я чуваме само по предизборни речи и диспути. Зачестилата агресия сред децата плаши цялото общество, но единственият ефект е надпревара в прехвърлянето на отговорност.

Деца пребиват съученика си до безсъзнание. Две малолетни момичета удушават трето и крият трупа му с дни. Момче насича приятеля си на парчета и го изхвърля в чували.”Новини”, които свикнахме да чуваме всеки ден. И вместо да се замислим как можем да спрем това, родителите обвиняват обществото и учителите, те от своя страна-институциите, а последните... вдигат рамене.

Ясно е, че причините за всичко това са много и вината е обща. Всички ние сме отговорни за настоящето, допринасяйки със своите действия или бездействия. Грозната реалност е факт - подрастващите нямат ясен ориентир за добро и зло. Те виждат агресия навсякъде около себе си, тя се просмуква в тях и ги прави нейни източници или жертви...Въпросът сега е: „Как да променим това?”.

Обърнете внимание на детето до вас. Разберете от какво има нужда, а не от колко. Говорете за важните неща в живота, за приоритетите и бъдещето.

Обществото ни трябва да се излекува от тази болест! Иначе как един млад човек, на двадесет години, ще гледа напред, ще се развива и ще иска да създаде семейство? Как, ако нашето „утре” ще е като това „днес”?!

  
Първично публикуване в http://sobektivi.blogspot.coм през декември 2010г.